На Срещнатите и Предстоящи,
родени под знака
Скорпион,
в живота ми.
Устата ми е пълна със скорпиони.
Опашките потропват
по езиците,
дълбаят дупки от простори,
морят и будното,
и бездиханното
правят на сън,
но не го отнемат –
не убиват,
а въртят стрели на чужди сънища
и спомените остаряват:
по-стари и от мен,
и от езиците.
Устата ми е пълна със оргазми…
…В цвета на влажната канела,
когато закриваш очи
и хребети чупиш;
когато застиват хриле
и няма галактика
дето да диша.
…В цвета на размекнат и
топъл опал,
когато покривам устата си в твоята
и ти любов обтриваш
с мерудия,
поливаш с вино черното
и ме ядеш в степта
на бавното разбуждане –
на ясновидец кръг,
проникване
и звездна карта
да сочи делтата
под пъпа,
пълната
с античните чудовища,
на които само ти намираш
обиталище.
…В цвета на млад мъж,
когато си конвулсия
над мен,
неизбродна градина –
на сезоните отвъдното –
лица плодиш
отвъд луната
и паважите,
отвъд мембраните,
но още в тялото
на чуждите усмивки;
и не в корема –
между зъбите посяваш семето –
покълнал бик да бъдеш
във дома Венерин,
тоест в мене.
(Кога ли стана мъж Венерата?!)
…В цвета на изстинала кръв –
моят кратер, твое завещание –
дълбок кафез
от твоите говори:
хриптиш,
до днес
мучиш,
заклеваш се,
после се смееш
и огладнява зеленото,
когато в пролетния свършек
ти си утро
от минало,
аз – залез от бъдеще –
онзи, същият –
мигът на изтичане,
в който ще ти сготвя
Паганизъм за вечеря.
***
Този стих потъна в себе си,
като от три дни
да беше мъртъв,
като да притичва през
сухи възглавници –
утроено семето,
прокъсани клепачите:
Скорпионите са само кладите
на женските ми сънища.
Пропада тоя стих в себе си,
защото Паганизъм загорява
върху печката –
очи-котлони, с червено по края:
ръце ще положиш ли,
аз съм фурна от пулс?
Душа без тежест –
да потъне не може,
да върви по водата
не може,
затова ме разхвърляй в морета –
да бъда обещание,
компасите да спрат
преди да си отхапал
от вечерята,
преди да си припомниш говора –
накацали птици
в отровено гърло –
да бъда, който ти носи
през огън солта,
през водата хиляда години –
екстатики скорпионски,
изляти от бели катрани…
…лепне още…
лепне още…
лепне още…
този разказ за разкъсване,
накуп и едновременно
от модернисти-мистици,
придошлите в мен
екстази изворни
на глудници.