Изненада е този
като отзвук във
бравата –
завръщане притворено
в отвореното сърцебиене,
което и до днес
не е отплавало
под мачта на кораб
от спомняне.
Промяна е този
и кресливо движение,
между бедрата ти е
интонация,
която през плътта и парата
съсича мъжкото подочие.
Разказвачът е този на приказки
и шут карнавален,
окичен с двуоки камелии,
поливани със сребърно
и във безочие,
с бученето на разцъфтели тъпани,
като прилив от облаци дъхави,
които да лющят стените
от стаите
и на нощта да й сменят настроенията,
защото тя го именува през ушите,
а твоята любов –
през погледа.
Брояч е този,
хронометър
и къщата му е четворен вятър –
строената от откровения,
строената напук на геометрия,
която може да брои сама
във някакво притихнало
видение –
хиляда ъгъла обхожда
и после Сура време й е нужна
да счупи думите бакърени,
да спре в Едното,
в облото,
да диша през
Шехеразадата,
дордето не почупи
сън двулик –
Коран чете се през ушите,
защото Книга се твори
наопаки.
Изненада е този –
от тихите –
когато кръвта ти се стеле
в ботушите,
а той си играе на топчета
и образи прави от счупено –
сърдечните твой трофеи,
човече,
загърнати в паметен гъдел,
зашити в мелодия
стъклена,
когато в устата е
дървено,
а сърцето скимти между зъбите
и в гърдите те тупат опашките
на всяка малка болка
като малък глад,
която е ръб между устните
и на звездите дарява езиците,
защото през тях ще четеш
дали е той това
или е твоето обримчване –
конците на млякото първо,
което си пил
и първото, гладното влюбване,
подобно на първото,
най първото име,
което си носил,
което си плевил
и сетне – което си клел.
