Отложената книга в не-отложен ден

Не стигам все до Вирджиния Улф,
не мога дори да започна –
Лесно е!… –
Лежи на стола,
при сърцето на кухненската маса,
тоест отляво,
Към фара: пътува Тя върху точно този стол,
аз не я догонвам…
А книгата е претенциозна,
ще те преследва
в пътуването от Александрия
през Акра, до Рим –
вечеря уговорена с Нерон –
остатък съм от Задушаване,
пясъчни сълзи съм,
да ме приемат могат само подводните дюни,
да дишам мога само през вода –
дробове пълни чак до пръсване
със сол, вода и Ноеви ковчези

Книгата може!… –
Да, може да бъде активна:
върти се рано сутрин в леглото,
пълзи
на колене и по корем,
крещи, ридае, после се усмихва,

разголва страници,

прикрива бенки от разлятото мастило…

Къде е Улф?
А моят фар къде е? –
Ще освети ли част от Времето
или ще разбера най-после –
тъмното предхожда светлото,
а не че думите си имат цвят
и не че денят ти е светъл:
Дзен трябва да се търси във светулките,
а не в звездите.

Advertisements