Раждане в Непознатия

Загръщам в палтото си

баналното,

сбогувам се със зимата

хилядолетия преди деня на моето раждане –

втори,

когато захвърлям и шала,

дълбоко в оня канал

на порцелановите пориви:

изпотрошено ми е и недорисувано,

изпаднал в малки изобилия

от неговорене.

Срещу мен ще седнеш ли,

да помълчим?

Или ще цвилиш трескаво,

пролетно и слънчево

на тънката си граница

от емоционално задушаване;

на мастилената граница

отсечна

между ладията златна

и лунния диск.

Ти си онзи с ръчния часовник

наместо пясък в стъкленици

от агония,

от броене на някакви месеци в графики,

когато ще съграждаш улици

в самия център на нечия гръд

и през тях ще говориш

измислици някакви

за твоята зима,

докато в мен разцъфтяват кипариси;

за твоята делта от щения,

докато в мен се събира пристанище,

за светулката-затворник между зъбите,

твоите…,

…а аз колекционирам стълбища,

поливам облаци,

докато

растат зрънца безлюдие,

когато ти се раждаш,

пепелява смърт крада от костите

и ти Адаме вече ходиш

по света от немълчание,

говорене през шепоти,

безшумност,

безмълвие от кратери –

вулкани в дъното на втори

преминали през хиляди години

и ни веднъж не спрели,

за да си поема дъх,

едва-едва прогледнал

през Мъжа

реброто изначално да изсичам,

на слънце да оставям

да се очленява

и после чак да го погълна

чрез устата на палтото си,

където разделите зимни

с разлятости пролетни

се карат още

в кой сезон да се родя

и защо избрах на Непознатия

реброто.

Advertisements

The URI to TrackBack this entry is: https://msagar.wordpress.com/2010/04/04/birth-in-the-stranger/trackback/

RSS feed for comments on this post.

11 коментараВашият коментар

  1. Странно съвпадение или просто факт – мен трябваше да ме разкъса върколак, зада се родя на ново, или просто да поискам отново да живея, в помеждутъка на две пътувания и вместо зима заварих, пролет във старото оплискано със кръв палто 🙂

    • Забрави съвпаденията….Звучи ми като пролетно плутоново прераждане, а скорпионите през пролетта могат да носят и много изворна вода, и много хербарий…ти ще трябва да си избереш! 😉

      • Интуицията ми подсказва, че е било просто отбиване до извора и надали ще мога да отпия кой знае колко, въпреки жаждата, но така е когато си на лов за вълчи цветя…. Никога не знаеш дали ще се върнеш с букет или с разбито сърце 🙂
        Затова и двамата разполагаме с добри радари…. 🙂

  2. Човек,благодаря
    за глъдката живот,с която ме обля
    и ме събуди малко преди изгерва да проспя.
    Улових всяка капка от твойто вдъхновение.
    Сега си правя гаргара с нея
    и лекувам настиналата си душа
    и паветата гранитени руша
    по нейните грапави пътища,
    за да тръгна по неземната нишка
    на моите прашни,но слънчеви сънища
    и да изкачвам страшните преди „хълмища“
    на твоето вдъхновение, Човек.
    Благодаря.

    • Поезия върху поезията – аз благодаря за поетичния коментар! Поетичната диалогичност винаги ми е била особено интересна… 🙂 Подарявам „удължена танка“ в духа на твоя стих по-горе:

      Изгрев проспан –
      плитка скъсана
      от сънища,
      оранжево трептене,
      вдъхновения…

  3. Три реки от слънчеви лъчи – изплитат плитка.
    Три съдби от слънчеви лъчи – в една река бушуват.
    Три души от слънчеви лъчи – в океана на нашата Вселена.

  4. 🙂

  5. така като сме тъгнали … 🙂

    • Ще се радвам да развиеш горното до „завършен“ стих (ако изобщо подобни съществуват) и да го видя публикувано, за да разменим ролите публикуващ-коментатор 😉

  6. За добро или за лошо поезията се е зародила като автономна област в мен,която не иска да ми се подчинява,може би заради липсата на години и опит.Но някой ден,ако се извая някой съвършен в несъвършенството си стих от тези , ще го споделя 🙂 А за сега единственото ,което мога да правя е да попивам и да извайвам с въображение образи,провокирани от потока на твоите усещания.Които ,дано да не греша,също са доста непокорни и своенравни ,но ти си успял да ги овладееш именно в тяхната свобода и стихийност,за да се роди от тях магията на словото и по-точно -на поезията.Мисля че,позицията на коментатор ме устройва напълно 🙂
    Бих добавила само една дума към трите реда,защото мисля,че трябва да бъде спомената.
    Три-единство.

    • Така да бъде, Коментаторе!

      Три-единството е повече на мястото си, отколкото предполагаш…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: