Безпрозоречната изневяра

Живея сякаш в крематориум.

Сам го градих,

беше дълго и бавно –

от кал,

кости о сатена на постелите,

коси по възглавката разхвърляни –

поетичен образ на подобно тъжно здание…

И живеех сред цветната пепел,

скрити ириси в юмруци,

сърца от мрамор, отразени в съзнанието,

така замърсеният мой кладенец –

личното ми нефтено находище –

плътно черно

или

подобно прозрачно желе

И нещо все си пишех,

и на пресекулки дишах

като риба с гръбнак от пясък,

пясъчен часовник пълен с опиум,

сънища ослепяващи очи

и светлина…

Недостатъчна такава –

претенциозна светлина,

безпространствена, но очарована

от среброто на всяка цигарена вечер.

Обичаш крематориуми?

Нима…

Изневерявай ми тогава, чуваш ли –

изневерявай ми с живот,

явно го прави,

докажи ми ононимите,

обичай ме чрез тях.

Бъди прозорец в крематориума,

пустинна буря в дюните,

само пази тишина –

само краят заслужава тишината…

…Онази тишина,

когато ме разпръснеш над морето,

когато ме запратиш върху тъмния диск на луната

и ме посипеш из сцена,

където да е тихо,

където да ме тъпчат

гняв от памтомими,

любови в урните

и ти –

пожар ухилен в крематориума,

който тайно се среща с живота –

отвреме на време, за кратки афери.

Отложената книга в не-отложен ден

Не стигам все до Вирджиния Улф,
не мога дори да започна –
Лесно е!… –
Лежи на стола,
при сърцето на кухненската маса,
тоест отляво,
Към фара: пътува Тя върху точно този стол,
аз не я догонвам…
А книгата е претенциозна,
ще те преследва
в пътуването от Александрия
през Акра, до Рим –
вечеря уговорена с Нерон –
остатък съм от Задушаване,
пясъчни сълзи съм,
да ме приемат могат само подводните дюни,
да дишам мога само през вода –
дробове пълни чак до пръсване
със сол, вода и Ноеви ковчези

Книгата може!… –
Да, може да бъде активна:
върти се рано сутрин в леглото,
пълзи
на колене и по корем,
крещи, ридае, после се усмихва,

разголва страници,

прикрива бенки от разлятото мастило…

Къде е Улф?
А моят фар къде е? –
Ще освети ли част от Времето
или ще разбера най-после –
тъмното предхожда светлото,
а не че думите си имат цвят
и не че денят ти е светъл:
Дзен трябва да се търси във светулките,
а не в звездите.