Жрец

 

Ти си онзи същия,

който не видях да плаче

и да се усмихва на неверието.

Ти си онзи същия със призмите,

който от Гойя се учи на приказност

и си различен като синьото на ямите,

потънал в безпрогледното.

 

Защо не те познах,

а уж от тебе нищо не убягваше?

Докато на плочите лежиш

Ищар ще те подрежда –

тяло недокоснато,

което трябваше да бъде жертва…

и обричане

на нещо каменно и сухо,

на някаква аритмия

дълбоко във различното;

на някакво посичане,

което ще разравя късогледството

на твоето „Обичам те!“,

където ще си онзи същия –

отражение на Всичкото,

което аз потапям в плач.

Advertisements
Published in: Без категория on 04.03.2008 at 10:32  Вашият коментар  
Tags:

The URI to TrackBack this entry is: https://msagar.wordpress.com/2008/03/04/%d0%96%d1%80%d0%b5%d1%86/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: