Из една стара книга

Ехо съм,
застанало пред огледалото –
скрит в безпаметност
от Аза и проклятието.
Кое съм –
сън или преддверие?
Кое съм –
Забвение от прах и страници?
Кое дете,
кое легло,
кое втъкаване във свитъци?
 
……….
 
[Мълчание и...само въпросителни]
 
…И ред,
и дума,
междуметие –
това е адът –
антиквариатите,
а между тях въпросът от пъзели,
фрагменти,
реалности…
 
[…Чета Лорка заслушан в смъртта на фламенкото.]

На пук на съвременните еротомани

НА ЛЮБИМАТА, КОЯТО ЩЕ СИ ЛЯГА
Джон Дън
Превод от английски: Кристин Димитрова
Ела, любов, че грохнах от съблазън,
не смажа ли мускета, ще съм смазан.
Когато враг врага си дебне, той
се уморява да стърчи без бой.
Свали тоз пояс – бляскав млечен път,
обгърнал тяло с дваж по-бяла плът.
Снеми корсажа, дето на глупците
с рубини би им отклонил очите.
И връзките си развържи, [...]

***

На Р.
Съзерцание;
икона;
пламък тих…
…на лято дисонансно,
изпълнено с безброй съзвучия.
Недей да казваш
Елегичното червено аз познах
…
или
праха на Одисеята

Познал си
страница изписана
с лунен камък,
познал си дух,
безветрие,
безпаметни стени.
А думите в теб са неподвластни
на грим,
на сресване,
на безтегловност
и примирие:
Летлива огърлица –
туй са те.
А образите…
…образите, в тях опожарени -
очите са съновидения
едва сега заспиват в музика,
едва сега рисуват,
с пръсти и глина,
храм от съзерцания,
икони…
Липсваш [...]

Мисли, облечени в сватбена рокля

На Д. Р.

Живял някога,
много отдавна…
Принц!
Живял в далечния свят
на стъклените облаци:
Дъжд…
Все дъжд!
не познавал Яворов,
определено,
но така безмилостно се стичал по прозорците…

…докосвал тялото покрито с мухъл –
ласкал го,
после го отхвърлял…
и все така изцяло го поглъщал
в трите часа заоблени
на тричасовото между-часие,
прекарано цялото в някакъв бар.

Искал да има история някаква
между тях да седи –
по средата….
Но нямало!
Затова [...]

Когато порастна искам да стана Буда
(Какво е Буда, Учителю? – Буда е бърсалка за задник)
да, да…правилно чухте  -
Буда!
С детство като коан,
абсурден някакъв -
ухилен,
плашещ,
смеещ се
и мрънкащ
пред пакетче „Лукчета“.
Онова детство, което не успя,
то просто не можеше да продължи -
същото, на което се смяха,
малко… много малко детство сгушено в лунен кратер
като в утроба от която можеш да [...]

СУАД АС-САБАХ

***

Да проникна искам

в разкопчаната ти риза,

в раната отворена…

да стана искам част

от твоето главозамайване,

от твоята тревога,

от красивата ти смърт.

С теб искам да стигна до края…

на лудостта до края,

на дързостта до края…,

до предела на моята женственост…

Бих искала да плавам с твоя кораб,

пристанище дето не знае

и никъде котва не пуска.

В гърдите мои искам да те скрия,

в миг [...]

Возкресение

…Предварителен поздрав към ВСИЧКИ:
Нека Възкръсне у Вас всичко добро и христианско!

Импресия на ръба на тишината…

Така ли се плъзва ръка –
игуана върху пясък
бесило на съседната стена
и стих за чувства,
някаква икона в очите ти,
между пръстите – мъгла…
И спомени някакви – намислици
нишки на безсмислието,
когато се разнищи чорапът ти
и артериите ти пишат музика
нито нота през живота не прочели.
Така ли се стеле емоция –
стих непосветен,
оръфана покривка
чорап разнищен,
който скрива стихове след полунощ
скрива ореола,
а ти [...]

Махмуд Даруиш /превод/

В Дамаск
гълъбите летят
зад ограда от коприна

Хайку от двама арабски автори

Абдал Латиф Ад-Дулкан
Силен студ!
Нещо се сипе над моя прозорец :
прогонен врабец.
***
Цветът на моя дух –
пустинна пчела,
изтощена от слабо усилие.
***
Скиталчеството ми във джоба,
ръцете ми отгорему. Едничък звън –
сърцето ми се претъркули в нозете.
***
Натежали облаци,
остро скърца скакалец,
писмата ми – невърнати.
***
Чучулигата
излива делвите с вино в равнината,
по-красноречива
от безмълвните певци.
***
В UINO ZOO
поле от лотоси – зелено като моето сърце,
сега можеш… [...]